Постинг
20.12.2021 10:32 -
Енигма (продължение)
Седмица преди Коледа. Настроението беше приповдигнато. Студът се усещаше осезаемо. Зимата беше проникнала до мозъка на костите. Вледеняваше всички клетки оставени на показ. Търговията беше в разгара си. Нямаше нужда от големи реклами. Така или иначе всеки купуваше подаръци. За близки, приятели, колеги. Хора, които по някакъв начин са докоснали нечие сърце. Елена оглеждаше ограниченото пространство в помещението. Искаше да си направи подарък. Не личен, за скромната и фирма. Опаковъчна машина. Не много голяма, но достатъчно, за да и върши работа. Покупките на клиентите ги слагаше в хартиени торбички с логото на фирмата. Шарен букет цветя в керамична кашпа. Проблемът беше в суровините и материалите, които се разпиляваха след всяка употреба. Постоянното натякване на майка и, даде известен резултат. Трябваше по някакъв начин да си организира работата, за да има място за всичко. И кога, ако не сега да си позволи подобен разход. В нета откри огромно разнообразие от трейсийлъри и камерни машини. След кратък размисъл, реши, че няма възможност за нова, но и втора употреба, пак щеше да и е от полза. В края на краищата, беше важно да и върши работа, не да я води на изложба. Разгледа офертите и се спря на нещо скромно, като за нейния бюджет. После усмихнато писа на доставчика и реши, че заслужава да отпразнува придобивката.
Краси не беше в галерията. Бяха се разминали за части от секундата. Искаше той първи да научи. Леко разочарована излезе на улицата. Студен вятър я погали и тя вдигна пухената качулка. Запристъпва от крак на крак, докато накрая реши,че няма смисъл да чака брат си. Огледа се наоколо и тръгна да обикаля магазините. Погледът и се рееше хаотично. Нищо не успя да го концентрира. За първи път в търговския център не срещна познат, с който да си кажат две думи. Ако трябваше да бъде честна, искаше да се похвали, но не успя. Затътри се към кооперацията с надеждата да не се засече с адвоката на майка и. Щеше поне на него да каже и после да съжалява. Радина щеше да научи, минута след като са се сбогували културно, без намек за негативни чувства. Видя Рафаел да я чака пред входа. И изпищя от радост. Той се ухили, като малко дете, на което са обещали разходка в Дисниленд. Гушна я, прошепна мили думи и я целуна. Пропуснаха вратата към ателието и се качиха на втория етаж. Всичко можеше да почака! Само любовта, не!
20.12.21г.
Няма коментари