Беше се подпряла на гърдите му и го гледаше право в синьото на очите! Имаше невероятен, завладяващ поглед. Елена обичаше да го гледа. Когато го нямаше отваряше таблета си и търсеше профила му. На снимката приличаше на ангел. Беше пуснал корени в сърцето и с тези руси къдрици, вечно в безпорядък и това отнесено изражение на лицето. Още си спомняше първият път, когато го видя. В катедрата по физика в университета. Търсеше познат на Краси за услуга, когато се блъсна разсеяно в него. Рафаел я хвана навреме, за да не падне, а тя вдигна глава и благочестивите мисли заминаха по дяволите. Всички сетива блокираха. Нямаше абсолютно никакво намерение да си тръгва от прегръдката му. Някой се изкашля фамилиарно зад тях и Рафаел я пусна:          



    - Виждам, че се опознавате в близък план, но не смятам, че мястото е подходящо за разучаване!        



    - Да, г-жо Каменова, опитах се да предотвратя инцидент. Извинете за неудобството. 



     - А Вие, млада госпожице, ако нямате лекции, се прибирайте в общежитието!          



    - Аз... - Докато възстанови говор и картина, за да обясни посещението си, милата директорка се завъртя на токчетата си и се отдалечи по коридора.          



    - Вие, всъщност, коя сте?- Рафаел я огледа от горе до долу, с преценяващ поглед.- Не ми изглеждате на студентка...           



    - За съжаление бях, но след две години се отказах. Скъсаха ме на два изпита и реших, че мястото ми не е тук.          



    - А къде, би трябвало да е? - Той и помогна да си събере разпиляните неща от пода.- На модния подиум? Имате всички необходими качества.          



    - За Бога! Не! Нямам никакво намерение да се излагам на показ, за удоволствие на комплексирани дами и господа. Харесвам занаятчийството. Няма нищо по- хубаво от това, да създадеш нещо със собствените си ръце и то да радва погледа. Да остане даже и когато ти вече си оттатък, отвъд предела на реалността.            



    - Да... Хубаво е. И какво излиза изпод Вашите нежни ръце?           



    - Цветя.            



     Рафаел се учуди на лаконичния отговор. Очакваше тя да се впусне в дълги обяснения, подкрепени с мимики и жестове. А тя изведнъж замлъкна. Любопитството се разположи в главата му и докато не изкопчи от нея обратна връзка, не я пусна да си ходи. Галерията на Краси беше известна и той се задоволи с информацията. Беше прегърнал сестрата на известния "Пикасо", за когото се говореше, че имал афера с арабска принцеса.             



    Елена погали лицето на Рафаел, надигна се внимателно и го целуна. Леко и предизвикателно, после жадно и настървено. Сякаш се готвеше да го изяде, както се беше излегнал до нея на голямата спалня. Той замърка, като голяма котка и я привлече в обятията си. Погледът му потъмня от страст. Дива, опустошителна, изпълнена с жар и нотка на садизъм. Искаше я само за себе си. Ревнуваше я дори от въздуха, който изпълваше дробовете и. Пръстите му се промушиха под дрехите и и погалиха гърдите и. Тя тихо въздъхна и обви ръце около врата му. Последната ясна мисъл, която я споходи беше, че иска да остане така завинаги. Обичана и щастлива. Не, безумно щастлива и влюбена.
21.12.21