Ния изгаси ядосано цигарата си и я пусна в препълнения пепелник. Очакваше, че Марти ще я потърси. Бяха изкарали прекрасна нощ, и тя за миг не се усъмни, че няма да е единствената. Признаваше, че е необходимо време, за да осъзнаят какво вълшебство им предстои, но не мислеше, че ще се проточи толкова дълго. Поглеждайки утайката останала от кафето, реши че няма смисъл да чака. Щом той не я потърси, тя ще го стори. Не жевееше в патриархалния строй, за да се прави на интересна. Марти не вдигна телефона си и след втория път. Знаеше че последните дни преди Коледа има работа, но поне можеше да и остави съобщение. Никакъв отговор. Абсолютно никаква реакция. Значи това било, една грешна нощ и хиляди безсънни, безлунни и всякакви други, но не и щастливи нощи. Разочарована метна якето си на гърба и излезе от квартирата. Малко и бяха глупостите на главата, че да мисли и за някакъв... Не беше просто някакъв, беше интелигентен, добре сложен мъж с харизматична осанка. А тя си беше въобразила случки и действия, достойни за Оскар. Жалко. Може би не беше достатъчно добра за него, сигурно беше сбъркала някъде, в желанието да я хареса. Студът проникна през отворената дреха и тя неволно потръпна. Вдигна глава нагоре и по лицето и паднаха снежинки. Усмихна се тъжно. Ако беше лято, сигурно щеше да завали дъжд. За да покаже природата съпричастност с нейната зла участ. Мина по главната улица. Надяваше се да си купи някоя дрънкулка за успокоение на страстите. Нали пазаруването беше лекарството за всеки нервен срив. Гледаше отнесено витрините, когато погледът и се изостри. В магазина, близо до един манекен стоеше Марти и говореше с красива жена. И двамата изглеждаха въодушевени. В ръцете им имаше чанти, издути от покупките. Ния се дръпна от витрината, но в този момент Мартин се извъртя и я видя. Ако земята се разтвори, тя със сигурност щеше да скочи в пропастта. Сякаш през мъгла го видя да излиза от магазина и да се приближава към нея следван от богинята:            



    - Здравей, Ния! Тъкмо говорех за теб! Това е сестрата на Краси. Имах нужда от женска помощ, за да те изненадам. Какво ще кажете да се почерпим по случая? Хайдееее, да осмислим дните си!!!- Двете стояха вдървено една срещу друга. Сканираха се отгоре до долу. - Сега, като ми теглихте по едни майни, може ли да тръгваме, че станах на ледена висулка?        



    - Щом си рекъл... Но ти черпиш! Понеже си виновен! Нито веднъж не звънна!          



    - Как така?!?! Пет пъти звънях, никой не ми вдигна!            



    - Някой май набира грешен номер.- Елена ги насочи към близкия бар и те я последваха.- Вътре ще се разберете, кой на кого е звънял! Аз изчезвам, не си падам по шведски тройки! - Тя се засмя звучно и им обърна гръб. Предпочиташе да свърши нещо полезно за себе си, отколкото да слуша нежни излияния. Пък и работа я чакаше, сръчните джуджета бяха на разположение на дядо Коледа в Лапландия, не на нея.    22.12.21г.