Мина покрай нея и спря на две крачки разстояние. Нито я поздрави, нито я погледна. Думите му спряха някъде по пътя между притеснението и разкаянието. Тя го видя в полезрението си и сърцето и засили ритъм. Мразеше напрежението, което се промъкваше всеки път нежелано и обременяващо. Щеше и се да водят нормален диалог, като всички останали, но нишката между тях нямаше аналог. Той вплете пръсти зад гърба си, леко разкрачен, но нищо не промълви. Знаеше че тя го гледа. Усещаше с всяка фибра на тялото си, но не се обърна. Остана безучастен свидетел на конфликта и после елегантно се оттегли. Тя откъсна поглед от розовите му пръстчета, сведе глава и въздъхна. Как можа да се влюби... В призрак... В някой, който я обичаше само в мислите и сънищата и.

25.03.23г.