Мина покрай нея, изчака реакция и като не я получи, продължи по алеята. Понякога думите бяха излишни. Кари виждаше тъгата по лицето му, но нищо не можеше да направи. Нито беше достатъчно компетентна, спрямо проблема, нито имаше право да се меси в политиката му. Сърцето и помръкна, безсилно пред обстоятелствата. На всичкото отгоре и доза срам се появи изневиделица в свободолюбивия и характер. Някой беше споделил, че когато две души вибрират с еднакъв резонанс, започват да се уеднаквяват. Няма лошо, но защо тя трябваше да прилича на него, а не обратното. Замисли се. Как ли щеше да изглежда арогантен и нахален. Да се държи, все едно е ядрото на Вселената. Всъщност, той си беше център, но в нейния свят, в нейния оазис, нейната магия. Откъсна поглед от гърба му и продължи да си чете романа. Усети,че последното изречение се върти вече няколко пъти пред очите и и затвори книгата. Колкото и да беше интересна в началото, сега просто не беше способна да се концентрира. Раето, щамповано върху тениската на Каспър, не излизаше от съзнанието и. Не можеше да понася мисълта, че той не е щастлив. Преди дни сънува вълк. Дивото животно се беше устремило към любимото същество и Кари изпадна в ужас от последствията. Импулсът мигновено реши действията и. Привлече вниманието му и се превърна в мишена. Със зейнала паст, вълкът спря пред Кари. Каспър се приготви да стреля , но тя възрази. "Недей! Усещам болка!" Косматото тяло се отпусна в краката и омиротворено и тя го погали. Събуди се с разтоптяно сърце. Даже и насън бдеше над благополучието на Каспър. Трябваше да го настигне и да говори с него. Не можеше да си позволи нещата да увиснат, като лиана над пропастта. Зърна го зад ъгъла на фабриката и се приближи. Говореше по телефона си и нервно жестикулираше. Не му стигаха думите, за да надмогне ситуацията. Не го винеше, в критичен момент, не всеки може да избере правилния подход, за да стигне успешно до финала. Изчака го скрита в сянката на напъпила липа и когато го видя да прибира телефона си в джоба, излезе от укритието си.    

   - Не се ядосвай! Всичко ще се оправи! Мисли положително!- Тя му се усмихна окуражително.    

   - Благодаря ти! Имах нужда от това!     

   - Каспър... Сладко мое... Нищо не е вечно. Нито хубавите, нито лошите предизвикателства.    

   - Знам, но понякога е много трудно и не издържам.    

   - Дай да погаля коремчето и ще ти мине.   

    - То... Едното може и да мине, но друго ще дойде...- Каспър я привлече към себе си и я целуна по главата. Тя вдигна лице и му се усмихна.    

   - Е, сега... Важното е, да ти е хубаво на душата.    

   - Така както си започнала, май не само на душата и е хубаво.    

   - Значи няма да спирам...    

   - Няма... Не спирай!...   

   31.05.23г.