Стана и навик. Като не можеше да говори с Каспър насаме, да рови в профила му и да го гледа на снимка. Ефектът беше горе- долу същия. Монологът се беше превърнал в традиция с многогодишен статус. Галеше лицето му и му споделяше абсолютно всичко. Къде я боли, къде я сърби, какво иска, какво мрази. Досущ като в изповедалнята на Биг Брадър. Така или иначе и в двата случая отговор рядко получаваше. Особено ако е в нейна полза. Прехвърли няколко кадъра и се спря на зимен пейзаж. Отиваше му ски- екипировката, нищо че го предпочиташе в по- оскъдно облекло. Очите му бяха скрити от затъмнени очила, но устните бяха на показ с цялото си великолепие. Докосна ги и се усмихна. После се наведе и целуна телефона.   

   -" Каспър... Слънчо... Съжалявам... Не знам защо детелините станаха изведнъж толкова важни в момента, в който тръгна към мен. Последвах те, а нямах смелост да срещна погледа ти. Това чувство не ми харесва. Винаги съм се смятала за социална, открита, без комплекси, а като те видя и вече не съм същата. До обяд си представях, как те пресрещам и протягам ръце. Промушвам ги под тениската и те докосвам бавно, като в романтичните филми. Бях щастлива, сред еротичните си емоции, а после илюзията се разми пред погледа ми. Мъглата се разсея. Страх и срам превзеха мислите и намеренията ми отлетяха в небето, като дим през комин. Каспър... Не ми харесва това. Не желая да трепкам невротично в твое присъствие. Аз не бях такъв човек..."      

   Кари целуна отново кадъра и излезе от профила му. Почувства гъдел близо до сърцето. Знаеше, че той я усеща и се усмихна тъжно. А казвали, че хората не се променят след години. Чиста лъжа. Любовта успя да я преобрази и да създаде най- нелогичното същество от нея. По тънка нишка, надеждата се спусна в сърцето и. Той също би могъл да се промени, заради нея. Чак властен, едва ли би станал, но поне да е по- директен и открит в чувствата си.     

1.06.23г.