Появи се изневиделица. Кари не го очакваше толкова рано. Не мислеше и че ще го види. Осанката му изпълни полезрението и, докато говореше с познат. Беше му споделила преди много време, че му отива тъмно синьо и бордо и сякаш я послуша. Тъмният нюанс на облеклото прекрасно контрастираше със светлата му кожа. Морето не беше променило тена му. В мига, в който се обърна към нея, тя сведе поглед. Каспър поздрави групата, но тя остана безмълвна. Душата и трептеше от радост и щастие, но с нищо не ги показа. Потъна в своя свят, където мирът и тишината властваха над всички емоции. Той се огледа наоколо, размени общи приказки, характерни за ежедневието и се върна към нея. В момента на разминаване и прошепна тихо " здравей", но тя не го погледна, нищо че отговори на поздрава. Не можеше. Беше толкова развълнувана от присъствието му. Искаше да се хвърли на врата му и да му обещае сбъдване и на най- дръзките мечти. Обаче тялото и се скова, като статуята на свободата. Дали страхът сложи ръка на устните и. Или срам превзе духа и, така и не разбра. Каспър изчезна внезапно, както се появи. Като тайфун, измете всички мисли и намерения и я остави в пустинята на Сахара. Сред сивотата на изгарящите пясъци, без освежителен оазис и надежда за спасение. Когато вдигна глава него отдавна го нямаше. Въздъхна примирено и впери поглед в ръцете си. Не че щяха да и вдъхнат сила и увереност, но понякога я караха да се чувства горда от себе си. Не беше достатъчно умна, но понякога се справяше учудващо добре в различните ситуации. След известно време и тя си тръгна.
- Кари!
- Каспър... Съжалявам!... Не те очаквах... Мислех че разполагам с време.
- И защо ти е време? - Той стоеше на крачка от нея и се чудеше, как да я накара да си вдигне главата.
- За да подредя мислите си...
- Вярно... Забравих, че те са твоята слабост.
- Ако ги оставя, така както са в момента, хаотични и незрели, има опастност да не ме разбереш правилно. А аз държа на открити отношения.
- Но ти си кралица на двусмислието! Казваш едно, но аз съм сигурен, че си искала да кажеш друго!
- А ти приемаш, само това което ти е изгодно.
- Предполагам... Въпреки че ми се иска да си по- конкретна.
- От: " Обичам те до лудост!" По- конкретно може ли да е?
- Не.
Кари вдигна глава към любимото лице и се усмихна. После протегна ръце и го прегърна.
- Сладко мое... Обичам те!
27.09.23г.
