Кари постоя известно време на любимото си място, после се премести на сянка. Подпря гърба си на джантата на колата на Каспър и впи поглед в телефона си. Вече не се надяваше на контакт, затова и не се замисли особено, когато седна на земята. Искаше само да си почине. Далеч от близки и приятели, от саркастични коментари и трогателни изповеди. Мир, нищо друго не и трябваше. За близо половин век се нагледа на циркове и драми. Предпочиташе уюта на самотата, отколкото съвременните възгледи на образованите хора. Нейните приоритети не бяха в една и съща кошница с целите и желанията на околните. Колкото и да беше близо до тях, във всеки момент се усещаше разликата. Тя беше емоционално хвърчило. Толкова цветно и пъстро, че те изпитваха жизнена необходимост да се докоснат до магията, която излъчва. 

 - Кари, защо седиш на земята? Няма място на пейката за теб ли? - Самуел я гледаше от високо, засенчвайки с ръка погледа си от Слънцето. Беше енергичен, приятен младеж. Диалогът между тях не беше идеален напоследък, но все пак съществуваше. 

  - Не че съм аутсайдер, но не ми се говори в момента.- Тя го погледна хладно право в очите. Още не можеше да си обясни внезапната промяна в поведението му. В началото беше, като приказка. Смееха се заедно, радваха се на дребни детайли от ежедневието. После изведнъж той се затвори в себе си. Сподели, че винаги е можела да говори с него, но Кари не се задоволи с отговора. Каквато беше дръзка директно му заяви, колко възмутена и пренебрегната се чувства.

  - Още си сърдита...

  - Сам... Какво искаш? 

  - Веднъж ти казах, че не мога да се усмихна, но сега твоята усмивка ми липсва.

  -  Ще я видиш! Просто ми трябва време.

   - Щом казваш... Изчезвам.

 Кари се загледа в отдалечаващата се фигура. Сам беше много кадърен и тя искрено му се възхищаваше, но друг властваше в мислите и.

  - Би ли се облегнала, някъде другаде? 

 Каспър стоеше на две крачки от нея и лицето му беше посърнало. Бурята се виждаше в очите му.

  - Що? Трябва ли?- Обаче се изправи и сложи ръце на кръста. Беше готова за война. Само ако можеше... Щеше да го обеси на първото дърво в парка. Толкова и беше докривяло отвсякъде.  

  - Самуел, какво искаше от теб?- Ледените нотки прозираха в тембъра му.

  -  Я чакай малко... Не ми дръж такъв тон! Ще говоря, с когото си искам! Теб, като те е страх...

  -  Не ме е страх!- Но сви рамене и сякаш се смали пред нея.

  -  Тогава защо не ми разрешаваш да те видя? И не ми се хвали с тези секунди, в които пресичаш погледа ми! Ни говор, ни картина! Обаче имаш наглостта да ръмжиш!

  -  Не ръмжа! Само попитах...

  -  Каспър, ревността ти личи от километри! 

  -  Така ли?- Не изглеждаше учуден, въпреки възклицанието.

  Кари протегна ръка и погали коремчето му. После се усмихна и внимателно му напомни.

 - Зайко...

2.10.23г.