- И какво толкова видя в него? Средно - статистически обикновен мъж!- Дара балансираше двете чанти в ръцете си, опитвайки се да запази достойнство. Имаше и книжка за шофиране и лична кола, но страхът от произшествия блокираше мислите. 

- Каспър е всичко друго, но не и това! Вярно е, че като си наведе главата изглежда унил и безпомощен. Сякаш от него се очаква да реши глобални проблеми, но като я вдигне... Господ да му е на помощ на този, който е дръзнал да му противоречи.

- Чак пък толкова... Няма такава осанка... Облича се неглиже, и размахва ръце все едно е на къра и подкарва овцете... 

- Една овца... Аз!- Кари се засмя. Никой не беше в състояние да замъгли величието на човека докоснал сърцето и. Дори годините изпълнени с очакване.

- Ти, от кога принизи съществото си до животински вид? До скоро се  разхождаше в полезрението ми, като прима балерина. Пръстчетата на краката ти едва докосваха земята.  Не вървеше, а се носеше из въздуха. На нас простосмъртните им остана само възможността да се наслаждаваме на грацията и финеса ти. Било мимолетно усещането за любовната гравитация. Глупости! Теб те извисява и се разпадаш на съставни части  само при мисълта за Каспър. Магьосникът от Оз, е бледо копие на него.

- Казах ти го и преди! Каспър няма аналог. 

- Нямаш очи за друг, това е... Ако съдбата те срещне с принца, с онзи с когото все има какво да си кажете? И диалогът помежду ви не спира? Нещо, което продължава да ти липсва.

- Не може да ти липсва нещо, което никога не си имал! 

- Така е, но признай, че ако той споделяше с теб плановете си, отношенията нямаше да са същите?

- Предполагам. Щях да съм го опознала и очарованието да се е разпръснало, като сутрешна мъгла.

- А ти искаш да останеш неговата жрица?

- Да. И да пазя мира и спокойствието в душата му.

- Дали го заслужава? Това себеотрицание, не те ли кара да се чувстваш жертва?

- Не, Дари! Когато усещам, че мисли за мен, съм способна на всичко. Той разпилява пъзела, от който е изградено тялото ми и после го подрежда, така че готовият продукт да блести до съвършенство.

- Ццццццц... Къде ги намирате тези мъже?!?! 

- В сънищата...- Кари и смигна и се засмя. - Дай да те гушна и да бягам към нас, че съм планувала да изпека едни курабийки с локум.

- Пу за мене двечки!

- Само да се получат! 

- Ще! 1729!

- Благодаря 8!

06.08.24г.

Много е истинско! Много ми харесва! Тази история вълнува и вдъхновява! Тя няма да има финал! Дано Кари и Каспър най после се срещнат в реалния живот, а не само в менталния.

Амин! ;)