из „Свободата Санчо“ на Станислав Стратиев

"Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.

По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.

За нас свободата беше химера…

И не мога да схвана каква химера беше за нас свободата.

Мечта или чудовище.

Нещата са на път да се променят. Казват, че вече сме свободни.

Точно тук е и сложното. Какво ще правим с тази проклета свобода.

Защото, както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има.

А ние винаги сме предпочитали обратното.

Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има.

Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкоз. Какво тук значи някаква си личност.

Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.

И всичките ни генетични увреждания идват оттам.

Мине-не мине и току някой те освободи.

И трябва да му вдигаш паметник…

Е за какво ти е тази история?

За какво ти е това Възраждане?

Ако не бяхме се възраждали толкова, сега можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.

И да взимаме по осем хиляди марки на месец.

А не да сме свободни.

И за какво му беше на Македонски тази свобода — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.

А нас ни съкращават и от канцелариите.

Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин."

нито на освободители.
Имам един много ясен спомен от Москва. Една африканска държава (по-точно, студентите й), празнуваха и те като нас националния си празник. Полюбопитствах какъв е, отговориха, че на тая дата се били освободили от френско робство.
Замислих се. Колко язовира имате? Имаме, един, ама много голям.
Колко университета имате? Един, ама много голям. Колко болници имате? Една голяма и още няколко, не съм сигурен колко казаха, че са.
Кой ги построи?
Французите....
Какво празнувате тогава?
Мълчаха и мятаха белтъци (черните са царе в това отношение).
Свободата си е свобода и наистина е най-голямото човешко благо.
Нашият проблем е в разбирането й. Винаги, ама винаги в историята ни някои са били "по-свободни" от другите :).
Пълната свобода е пълна илюзия :).
Ние не знаем какво се прави със свободата. За сметка на това редовно злоупотребяваме с нея при всеки възможен случай.
Българинът никога няма да дорасне до демокрация.

10:42 - „Какво ще правим с тази проклета свобода“

Автор: valeska Категория: Музика
Прочетен: 5 Коментари: 0 Гласове: 3

Като ужилване е!

"Ако не бяхме се възраждали толкова, сега можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.
И да взимаме по осем хиляди марки на месец."
Пише авторсата
Май требеше да сме КАТО КЮРДИТЕ - провинция на братята турци. Които продължават да изтребват кюрдите, макар и мюсюлмани.

Роден е в София през 1941. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работи като драматург и получава театралната награда „Аскеер“ през 1993. Той е сценаристът на култовия български филм „Оркестър без име“. По-известни негови пиеси са „Не падай духом“, „Сако от велур“, „Балкански синдром“, „Римска баня“ и „Подробности от пейзажа“.