А го бях поставила на пиедестал…

Рани душата и прекърши волята,

За която си мислех, че ми е дал!

С дяволско желание те искам,

Пулсира до болка в степта,

Където остави да стене сърцето,

Молещо топлината на любовта.

В чии сън се промъкваш нощем,

Щом те няма в моята постеля?

Къде скита творецът- магьосник,

Изживял с мен, сляпата неделя?

Дяволски помисли, кръжат в небето,

Дирят следи от вълшебният впряг.

Стене въздишка, отронена милост,

Чака от теб- любимият знак!