Боли, когато пак останеш,

От близките си неразбран.

Вратата натискаш, за да отвориш,

Но заключил е някой от свян…

 

Да не би с взлом да разбиеш сърцето

И синя кръв да пролее за теб!

Да не би от очите зелени,

Вместо сълзи, да потекат късчета лед…

 

Боли ден и нощ, да се питаш,

Къде остана радостта?

Или в същност е била измама,

Илюзорна, сива, суета…

 

Не прося обич или изцеление,

Душата праведна не е!

Но в мигове на съжаление,

В очите мъка се чете!

 

Няма прошка, нито знак,

Пустиня родна без оазис.

Красив мираж е утрешният ден,

Подай ми стръкчето канабис!

 

А за обичайната екзистенциална болка, която ни прави живи може да се използва всичко - от алкохол до емоционална зависимост от човеци. А може и нищо да не се използва - просто да се приеме като лекарство.