Тихо, на пръсти, проникнах без взлом Но стаята, за жалост се оказа празна! Очите се взираха в сенки безброй И последната кула на надеждата, падна!   Исках за миг да се докосна до теб,  С усмивка плаха, да благодаря за дните,  В които ти беше прегърнала мен,  За да спреш на иронията сълзите!   Исках да видиш през моите очи Новата същност на старата дреха.  Кратки желания и пъстри мечти В минути на болка, създадоха стряха.    Под която сърцето сломено да заспи,  Цветни сънища да засънува,  Обгърнато от милиони красоти,  За теб, продължава то, да се вълнува!





 На ТОНИ- Butterfly,  с много обич !!!

Радвам се че пишеш:)
И снимката си сменила :)
The best pretty girl...

Thank you for kind words!