В уюта ти сгушена притихвам,
 завита с нежно обаяние!
Мисъл кротка пак повеждам,
отново към твоето признание...

 И искам пак да чуя,
онези Божествени слова,
които от твоите уста изречени,
стават най- милата молба!

Да бъда твоя тишина,
оазисът от чуждите проблеми,
и дори да съм потънала в греха,
душата ми за теб да свети!

"дори да съм потънала в греха,
душата ми за теб да свети!"