Нощем се промъкваш в съня ми,
 денем, крадеш мисълта!
Мислех си, че това е магия,
а всъщност е лудостта!

На една любов, безумна, но човешка,
дръзка, покрита с воала на радостта,
но ти не говори! Просто усещай!
Аз съм огледалото на нежността!

Онзи извор на изобилието,
който влива огън в същността,
после с годините,
като отлежало вино, гали слабостта!