Не защото в живота ми я няма,
 красотата на затрогващия миг...
 А понеже историята продължава,
 все търсеща допълнителния вик!

С който слепия доказва правотата,
на трудно дишащия вездесъщ...
И на отрудения самотата,
възродила порива могъщ!

Променя сетивността на свободата,
донесла тихомълком, на хаоса греха,
но запазила картината в душата
и по детски, вълшебното в смеха!

Все по добре пишеш.

Благодаря Краси, много мило от твоя страна!

Браво- прекрасно е,пълни ми душата с изтънчената си естетика!

Благодаря МЛАДШИ!
Стопли ми душата! :-)