Постинг
24.04.2020 13:31 -
Не приех!
Автор: emocionalnost
Категория: Поезия
Прочетен: 1244 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.04.2020 13:32
Прочетен: 1244 Коментари: 2 Гласове:
17
Последна промяна: 24.04.2020 13:32
Не осиротяха дните, а душата,
когато теб след утрото те няма!
И не приех тъжната си роля,
режисирах интрига за двама!
Не ме вълнуват хорски епитети,
и не участвам в техните класации!
Без теб мълчи дори свободата,
пренебрегнала красиви дестинации!
Но ми е жал за безумните спомени,
в които вибрира скандално сърцето!
А страхът ми превзема пагубно,
на прагматизма въображението!
Не изписах с изгорели въглени,
името ти върху асфалта на времето!
Но ми липсва до лудост погледа,
с който понасях по- лесно бремето!
Остана ми само молитва и блян,
едничка порочност обвита в магия!
Благодарност се стича, като река
искам във водите и с теб да се скрия!
когато теб след утрото те няма!
И не приех тъжната си роля,
режисирах интрига за двама!
Не ме вълнуват хорски епитети,
и не участвам в техните класации!
Без теб мълчи дори свободата,
пренебрегнала красиви дестинации!
Но ми е жал за безумните спомени,
в които вибрира скандално сърцето!
А страхът ми превзема пагубно,
на прагматизма въображението!
Не изписах с изгорели въглени,
името ти върху асфалта на времето!
Но ми липсва до лудост погледа,
с който понасях по- лесно бремето!
Остана ми само молитва и блян,
едничка порочност обвита в магия!
Благодарност се стича, като река
искам във водите и с теб да се скрия!
