Нихилистично приемаш нещата,
а аз се радвам на безмълвен тандем!
Сигурно във прозата е същината,
но как на илюзия власт да дадем?

С Катана пронизвам своята дързост,
отдала се на грях и падение!
В сърцето тайно притискам 
смисъла на Божието знамение!

Страхът се внедрява без коментар,
по калдъръмените криви на битието.
Ти си разпънат пред собствен олтар,
аз съм енигмата на сътворението!

Като се отстранят паразитните думички, не остава нищо. Защо не опитате нещо друго?

Благодаря за коментара, така съм го почувствала, така съм го предала! Желая Ви положителни емоции!

Думичките не са паразитни- те са характерни за модерната поезия и ако не всичко е гладко това не значи,че трябва да отстраняваме цялото! Тази поезия радва някого,носи утешение някому значи е полезна- останалото е безсмислено заяждане!