За поетичния запек няма дофалак открит. Това доказва за пореден път Лексито с новоснесения си запъртък - "Странници, споделящи Нощта". Знамението се оказа пророческо и той се появи на 8-мия ден с новия си шундьовър да възрадва блоговата клоака, която напоследък е потънала в политическа смрад. Да се насладим на елейното слово на пУета (с малка редакторска намеса, за да добие правилното си кенефно звучене):


Странници, споделящи Гъза,
със спомен от несбъдбост минала…,
страдащи, мечтани в запека,
скверняща ни с предсказаност одрискана.

Няма да пропуснем пояснителните слова на Лаксито, защото в тях се крие разбирането на изящните му творения:


"И като си припомних, не вярвам, как никой пък не вникна в уж скандализиращата Ви ирония "Колко те обичам…, докогато, докато…",


т.е. Лексито се ебава с читателите си, ама те са толкоз тъпи, че не схващат.


Следват дежурните обвинения за заговора с/у Лексито и за неразбиращите го "приятели". Всичко, което е необходимо на пУета, да страда, за да снесе от измъчената си душа поредния стих.


"Остави ме мене…, жал ми е, че се разболяват пандемично и заразно, докато се чудят кое, от което си нямат е "безсмъртно".
Лексито толкова се развълнувал, че започва да заеква даже в писмена форма:


"докато Твърдо оцелявам достойнството си пред…. Хе…, неколцина приятели, все още отстоявищи се пред…, оцелелите,",


Изпълвайки се със съчувствие към него, пак си позволяваме да го посъветваме, да чете и се учи от по-талантливите като Мисaна (който напоследък е зает да гради политическа кариера в потъващия кораб ;)) и qnaqna. 

ни е подарило един истински шедьовър, посвтен на неговата титанична борба с армията не хейтърите! Ама той верно се ебава с читателите си. То това хем сърби, хем боли. В смисъл обичаш читателите си, ама ги наричаш тъпи, щото не ти разбират "алегориите"

Измислих нещо: лекспарсизъм. това е ново течение в поезията, идва от "лек спазъм". Лекият спазъм преди да получиш сладкото облекчение от запека. Тогава се раждат най-дълбоките откровения.

Той се бори не с армии, а с цели легиони от демони.
С тия новаторства като лекспарсизъм и инвариантността на поезията си относно разместването на думите и стиховете (т. е. без всякакво значение как ще са подредени) Лексито ще е първият български нобелист за литература.

който, утре, ще навърши 16г.

Странници, споделящи Гъза, със спомен от несбъдбост минала…, страдащи, мечтани в запека, скверняща ни с предсказаност одрискана.

"Страданията на младия Вертер" за него е писана :)

Да се навърти до уригване на кьор софра, а след това и да се натряска, ама до посиняване.

Мечтае също така на другия ден, га изтрезнее, да се извърти обилно в топъл нужник. Влезте му в положението, опитайте се да разберете този нежен, чувствителен човечец.

Явно не му се сбъдва мечтата, след като пуска такива жални творения.