Бракониер си в моя парк!
Защо реши, че може да ловуваш?
Нима за тебе няма знак
и своеволието практикуваш?  

Това  разкъсано парче земя,
е част от Божия обител!
Ти нямаш право да вървиш,
по урвите на мойта мисъл!  

Недей да скланяш поглед мил,
в желанието си да ти прощавам!
Отдавна в душата не пълзи,
тръпката незрима си признавам!        

Ами... практикувам си го :)

Ами... практикувам си го,пък знае ли човек? :)

:) :) :)