Тихо пулсира суетата ми,
намерила бряг във дните ти!
После се прегъва от безсилие,
да запази в себе си мечтите ти!

Тихо се прекланям пред порива,
отстоял над всичките ти бягства!
И в далечната земя да идеш,
мислите ти ще са моите богатства!

Тихо се моля за възмездие,
което да тушира негативността!
Но в сърцето още я има жаждата,
с която регулирам слабостта!

Тихо се надявам да останеш,
властелинът в моята приказка!
И когато се стопява надеждата,
да не изчезне и мистерията дръзка!  

05.11.20г.  

Не съм специалист в поезията ,но мога да разделя хубаво от посредствено
Твоите стихове определено ми харесват! Поздравления за поредния ти , малък бисер!

Свързвам те с моя първа братовчедка, просто веднага се сещам за нея, като посетя блога ти
Вероятно заради близостта на имената- тя се казва Мариета И баща и е пловдивчанин, от рода Амбареви-известните пловдивски фабриканти!

Лека нощ!

Много благодаря за милите думи!

Интересния ти стил за пореден път се проявява- кара те да мислиш,да преосмисляш и дори да бъдеш абстрактен. Остава само да поизгладиш ритъма,като изравниш сричките (и дори ударенията) във всички втори,трети и четвърти редове и ще стане превъзходно!

Ще помисля.... Благодаря!