открила пролука в моята душа.
Как да реализирам мечтите си,
като бавно с болка ги руша...

Тушира съзнанието елементарните грешки,
за които си плаща отдавна страхът.
Песимистично гледа в очите мъртвешки,
шансът, изгубил без време дъхът...

Но знаеш ли, прав беше тогава,
за лошата страна на характера "мил"!
Аз своята страст оправдавам,
но на живота си гледам с поглед унил!

Не ми разреши да бъда " кралица",
изгряла невинност сред полски цветя!
Остави да блика от извор водица,
пълна с отровни микроби и вещества!

Мариела Петрова