Пречупено щастие утихна в нощта,
полято бе с кървави сълзи.
После изригна от ада гневът
и разпиля около себе си гилзи...  

Не можа да прости сарказъм и хули,
не прие да остане частицата грях!
Превърна ежедневието в пантомима,
за да забрави на хората, жлъчния смях.  

Пречупено щастие не търси утеха,
не брои целувки на лунна светлина!
Създаде собствен аналог и светулки,
покриха болката, като есенна слана.  

20.10.21г.