Още те гледам по стар обичай
и по навик на снимка говоря.
Сърцето не приема този крах,
замира и не искам да споря.  

Уж в делник намирахме сили,
да лавира помежду ни страстта.
Уж с всичко сме се примирили,
но в себе си я пазим ревността.  

На симбиоза вече заприлича,
този безпрецедентен тандем.
Угрижена продължавам да мисля,
че тази пародия не е за мен...  

Не желая къща в предградията,
заобиколена от палати и звезди.
А сутрин да съм сгушена в обятия
и да потъвам в най- светлите очи!  

25.03.22г.
Мариела Петрова