Нагаждам се към твоето тяло,
следвам линиите на страстта.
Миг след миг, мъчително бавно,
видоизменям в нас лудостта.  

После от метри дистанция гледам,
чудя се вътрешно, как съм могла,
в този живот пълен с нередности,
да дам на надеждата свойте крила!  

Но допускам и друга стратегия,
свенливост от извор е бликнала.
И макар да се сърдя единствено,
на твоя ритъм вече съм свикнала.  

28.04.22г.

Както беше казал един физик, "Природата не търпи празно пространство!"
Припомни го на нежелаещия да си нагоди ритъма :):):).

Ще му кажа :)
Весел уикенд на всички!