Трябвало да се науча,
с поглед да не те следя!
Да съм примерна и кротка,
рими все за теб, да не редя!  

Трябвало да се науча,
да не бягам все след теб!
Чувствата си да организирам,
да съм хрисима, поне наглед!  

Трябвало да се науча,
да съм невидима почти!
Но как ще виждаш в очите,
любовта ми да цъфти?!  

Как сърцето ми ще чуеш
и по ритъма да разбереш,
колко много те обичам
и желая вече да се спреш!  

Да не бягаш толкова усърдно,
да не се страхуваш нито ден...
Радостта е цветна холограма
и държи реалността във плен.  

10.06.22г.  

не е твоя човек.
Жалко.

Неведоми са пътищата Божии ;)