Носят вълните спомени свидни,
рони се пясъка от мисли завидни.
Пяна разпилява желания и страсти,
скрити от погледи и... водорасли.  

Небето е ясно. Море, като тепсия.
Нижат се дните в безоблачна орисия.
Тихо преглъщам глухото стенание,
ще се върна ли пак в морското изгнание?  

Трепкат в очите звездички надежда.
Поривът свободен към любовта отвежда.
Може след години отново да се повтори
и чувството свенливо да ми проговори...  

Колко щастлива си искал да бъда,
нежно вълшебство за теб да сбъдна.
Понякога и в живота се случва,
свежа магия, кадем да отключва!  

29.06.22г.
Мариела Петрова   

че после боли, ама много :).
Отбелязвам за протокола :).

Щом е за протокола се приема...
Щастливо лято за всички! Много усмивки и слънчево настроение!