И се случи така,
в една пролет ранна,
аз се лутах в нощта,
а ти сърцето ми открадна.  

После в кръговрат,
дните ми се сляха.
Стана трудно и разбрах,
мечтите невъзможни бяха.  

И превърнах ада в дом,
за да скрия там сълзите,
но поглеждах крадешком,
сивия нюанс в очите.  

Исках всичко, но нали,
в живота правда няма...
Колкото и да боли,
съвестта ми е голяма!  

Ще живея мълчешком,
долу, в кладата за двама.
Ще си вярвам, че погром,
е решение, не драма...  

17.07.22г.