В душата си проникнал, 
обладал си ми сърцето...
От високото ме гледаш,
милваш ми лицето...
Аз пък неволно, 
хаос сътворявам.
В дните натоварени,
помощ ти дарявам...
Ти от страх обаче,
мълчаливо ме изгаряш,
посред нощ в страсти,
тялото ми все покваряш!
Колко пъти да ти казвам,
стига се чумери!
С всяка клетка те усещам,
вярвам на химери!
Но забравям, кой си всъщност
и не мога с теб да споря...
Колкото и да отричам,
закон е твойта воля!    

Мариела Петрова 
25.07.22г.