с емоциите и страстта.
Но с хедонистично желание,
ме гледаш през нощта.

Така и не намери думи,
на кръстопътя да ме спреш.
Да ми предложиш своята утеха,
а ти на моята да се подпреш.

Така и дните си минаха,
отровени от клюки и сплетни.
Сигурно в съня ни завидяха,
за целувките ни мимолетни.

Така и не разбрах защо,
в утрото не търсиш мойте длани.
Може би още чукаш на дърво,
да не се завърне лошото от лани...

29.07.22г.