Не мога! Не искам да забравя!
Как гледах след теб с тъжни очи.
Ти даже за миг не се обърна,
а сърцето ти продължи да мълчи.  

Не мога! Не искам да забравя!
Нека споменът остане жив!
Болката в съзнанието да изгаря,
желанието в погледа игрив!  

Не мога! Не искам да забравя!
Как всичко в мен се преобърна.
Сякаш земята под мен се отвори 
и всяка надежда за обич, погълна!  

Не мога! Не искам да забравя!
Кошмарът, който ти за мене сътвори.
Ще минат месеци, може би години,
някой ден съдбата с друг ще ме дари...  

Не мога! Не искам!
Мариела Петрова
14.08.22г.

Ето какво обещава Бог за вярващите:
Откровение 21:4 Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.

ти пак набута господа си отпреде.
Земи се в ръце малко бе?!
Мариела? Пишеш страшно чувствено. Да му завиди човек на лирическия ти герой:)!

Благодаря!!!!