"Нали утре пак ще те видя?"
Шепна си тихо, по- скоро наум.
Дните за жалост не се повтарят,
а се търкалят бавно в колодрум.  

Зная, че тази любов е безсмъртна,
пази във себе си силен заряд.
Но животът е толкова гаден,
че душата ми крещи от яд.  

Трудно път към мира си намираме,
тръмбоваме в ритъм, утъпкан паваж.
Неспокойно към бъдещето гледаме,
как да запазим своя антураж?!  

Безпомощно се взирам в твоята сянка,
ще ми се да протегнеш ръка към мен...
Само за малко да не сме безгрешни,
на страстта да останем във плен.  

23.10.22г.