сигурно още си в плен на завистниците...
Все така суеверно пазиш си мислите,
може би се страхуваш от орисниците.

Все така градиш крепост невидима,
криеш зад нея любовта си ранима.
Все така бягаш от фантазия зрима,
вярвайки, че винаги до теб ще ме има...

Все така... Но някой ден ще се случи,
за мен приказката ще приключи...
Сърцето бавно, тъжно ще се заключи,
спокойствие и мир, най- накрая ще получи!

Все така ще си загледан в безкрая,
спомняйки си за изгубената омая...
Все така ще мислиш за мене, зная,
но аз ще съм някъде другаде... В рая...

07.11.22г.