Когато сърцето не умира,
но продължава на инат да тупти!
Когато болката ескалира,
но не си същият, както преди...  

Когато напразно се вричаш,
а надежда за обич душата крепи.
Когато в огледалото се поглеждаш,
а съзерцанието очите ти заслепи.  

Когато въздишка тихо се отрони
и проклинаш злото в целия свят...
Когато не искаш вече да спориш
и битието придобива сивкав цвят.  

Когато живецът в живота го няма,
обръщаш гръб на реалността.
Когато и мисълта е пълна с рани,
тялото си тръгва с гордостта...  

10.11.22
Мариела Петрова