Ако утро във душата не настъпи,
а се лута в лабиринта на греха?
Колко болка още трябва да получи,
за да осъзнае ролята на страха?  

Ако кръстопът се появи в живота,
а изборът определя същността,
ще успее ли мъдростта да посочи,
път, по който да запази съвестта?  

Ако в безтегловност мислите се реят,
не открили отговор на вечния въпрос,
как сърцето от негативи да опази,
като двадесет и четири часа е на пост?  

Ако безгрешни всички сме родени,
защо градим кули от сплетни?
Не може ли да бъдем просто хора,
поели отговорност за своите вини?!  

16.11.22г.
Мариела Петрова 

само някоя бабичка :( . Вземи се в ръце и ни дай нещо по-живо :).

Довечера... Ще врътна набързо една еротика в твоя чест! ;)