Какво ти има, защо тъжиш?
Душата ти блуждае в полумрака...
Говоря тихо, ти пак мълчиш,
само сърцето ми усеща знака...  

Разкъсани, като с Дамоклев меч,
чувствата ти се търкалят по паважа.
А аз безсилна се моля всеки ден
и бдя над любовта ни, като стража.  

Не искаш с мен да споделиш,
а може би се плашиш от играта...
По неведоми пътища Господ върви
и на теб ще помогне, като на хората.  

Какво ти има, просто ми кажи,
за малко в очите погледни ме.
Аз своята утеха на теб ще дам,
само в твоя свят, допусни ме!  

17.01.23г.