Когато душата не се усмихва,
а продължава на инат да боли.
Страхът невидимо се приближава
и кара в сърцето да вали...  

Когато мъката преобладава,
напук на слънчевите лъчи.
Защо мисълта окована остава,
а любовта за миналото си мълчи?  

Когато щастливите дни са преброени,
но си вярваш, че хубавото предстои.
Защо залъгваш себе си многократно,
че пред реалността, лъжата ще устои?  

10.02.23г.