Не разбрах колко струва тъгата,
докато не започнах да броя сълзите.
Не почувствах и силата на самотата,
докато не се затвори светлото в очите.  

Не виждах смисъл в надеждата,
но се превърна в спасителна сламка.
Не се замислих и за стойността на времето,
но започна да ми липсва следобедната дрямка.  

Не вярвах в топлината на спомените,
нищо че сърцето пази всеки миг със теб!
Но приех тишината на безмълвието
и заживях със нея в странен дует.  

21.02.23г.