Нелогична и безразсъдна,
протягам своите ръце.
Ти си моята нежна илюзия
и нищо не може да ме спре.  

Докосвам сетивата ти бавно,
пресичам алеята към брега.
Търся в погледа сакралност,
но усещам импулса на смеха.  

Зная, че ме има в сърцето ти,
скрита от негативността.
Любовта си наивна отглеждам,
провокирана от гордостта.  

Не се страхувай да повярваш,
в сюрреализма на мечтите!
Твоето пристанище ще бъда,
ще ни светят само звездите.   

Мариела Петрова 

Избрах – ще пусна котва в теб,
но без надежда за спасение!...

;)