Сега си спомням, чак след век,
всъщност, от по-далечно време,
че птица волна бях, а не човек
и щастието винаги летеше с мене.  

Летенето бе кода в моята душа,
през всичките животи мои-
когато се завръщах на света,
летях високо с вятъра на воля.  

С мисълта летях и рядко спирах,
винаги готов за нещото различно,
което в други като мен съзирах,
било то смело, лудо, романтично.  

В последния живот аз съм човек,
но кодът за летене е във мен-
присъствам тук от миналия век,
с разперени крила съм всеки ден.