Аз просто жадувах да сме двама...

Душа, на душата, която да шепти,

нежни ласки, присъщи за дама.

Но сбърках правилния коловоз,

в лабиринт се губят мислите.

В теб е знам, правилния коз,

скрит надълбоко от злите.

А можеше идилията да е друга,

несъмнено наситена с искри.

Но реалността е пълна със заблуда,

в която любовта не иска да гори!

Няма смисъл от разточителство,

на чувства, емоции и страсти.

Сърцето е дом на висши изкуства,

блянове на прагматизъм неподвластни!

02.03.24г.