а погледът, лицето ти милува.

Сънят в душата ти живее още,

и кара всичко в теб да се вълнува.

Утро е. Отново срещам своята надежда.

С мен остана да битува, и в добро и в зло.

За ръка я хващам и по пътя я отвеждам,

отдавна съм забравила, какво без нея е било!

Утро е. 

24.07.24г.

Мариела Петрова