оставяйки след себе си тишина.

Твърде дълго пазих в душата,

чувства изпълни с вина.

Тръгнах си разочарована, унила,

с еднопосочен билет на сутринта.

Знаех че за мен плахо разпитват,

надяват се на взаимност и доброта.

Тръгнах си с ясна мисъл и поглед.

Закърпила бях раните в сърцето.

Но не успях на време да си простя,

че не опазих в себе си детето!

Тръгнах си с прекършени крила.

Уморена от въздишки и копнежи.

Сред спомените, така и не видях,

милост и емпатия, а само палежи!

Тръгнах си...

22.04.25г.

Мариела Петрова