за онази демонична любов,

която в съня се промъква 

и с нея посреща изгрева нов.

Всеки пази в сърцето надежда,

за нещо красиво, мистично дори.

Но в края на деня се оглежда 

и разочарован себе си кори.

Всеки търси в миналото спомен,

за да си възвърне смелостта,

а носталгията чака миг удобен,

да настъпи по мазола гордостта.

Всеки вярва на дела и факти,

пренебрегвайки сетивността,

но душата винаги е съпроводена, 

от идеята за далновидността.

Всеки...

05.05.25г.

Мариела Петрова