Гледаше я от височината на своята  близо два метра осанка и не можеше да се примири. В кой момент допусна този налудничав диалог да стигне до тук. Нали спазваше дистанция, нали беше изградил крепостни стени с всички екстри против нашест...

 - Какво ще правиш?  
- Нищо. Ще бъде същото, както преди.    
    Той я гледаше право в очите и тя не посмя да си отклони погледа. Не искаше нищо друго. Просто да го гледа. Да слуша гласа му. Плътен, изпълнен с нежност. Няколко секунди ...

 
Искам само невидимата част от живота ти!
Онази, в която властва любовта!

 Не всяка година има твоя дата,
така си орисан от Господ и от мен.
Но животът ти е моя награда,

 Ще те прегърна мълчешком
и ще паднат всичките задръжки.
" Обичам те" ще кажа шепнешком,