Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05 11:07 - Част от Романа "Тишина", който можете да си поръчате и онлайн от печатница Izdavam.com
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 196 Коментари: 2 Гласове:
13

Последна промяна: 23.05 11:26


          Вървеше пеш. Мракът прегръщаше тялото му и го правеше невидим за чужди погледи. Обикаляше безцелно улиците,  когато осъзна ,  къде се намира. На две пресечки от нея. Краката му сами продължиха без неговото съзнание. В една от стаите светеше. Той се приближи до оградата и впи поглед във фигурата, която се виждаше от време на време на прозореца. Нещо отвътре забушува със страшна сила, като дълго стаяван вулкан,  който всеки момент щеше да изригне  и да залее с огнената си лава,  всичко до което се докоснеше.  Като на сън, премина през незаключената порта и потъна в алеята между избуялите цветя.  Постоя две минути и натисна дръжката на входната врата. Влезе тихо, като крадец. Видя я. Права до секцията с парцал в ръка, почистваше несъществуващият прах от книгите си. Чула шума се обърна и той тупна на земята.  Стоеше вкаменена пред него,  само по раздърпана тениска,  едва скриваща тялото й.  Косата й беше прихваната неумело и половината се спускаше по гърба й, а другата смешно стърчеше нагоре. Както я гледаше в очите, така се приближи. В погледа му имаше свирепост и невъздържаност. Решителност,  каквато не беше виждала до сега. Придърпа главата й почти насилствено и жадно я целуна в устата, така, както си беше стъписана. В първият момент не реагира. Мозъкът й отказа да създаде, каквато и да било реакция. После всичко й се губеше. Как я вдигна на ръце и я понесе нагоре към спалнята, как посипа с целувки цялото й тяло и без предупреждение нахлу в нея. Дойде на себе си, чак когато той застана прав до прозореца и запали цигара:

                   -Съжалявам… -Дори не се обърна.

         Тя го гледаше, като в мъгла, после бавно се изправи до него и с половин уста му прошепна:

                   -Моли се аз да не съжалявам…

         Лазар хвърли угарката от цигарата и я привлече към себе си. Този път нежно и внимателно я погали по лицето.  Искаше да я има… но да я има само за себе си.  Не само сега. И утре, и на другият ден.  Не искаше да си представя живота без нея,  без нейната усмивка,  без нейният глас. Искаше само той да я докосва и гали,  Да нахлува в тялото й и в душата й,  да няма друг. Целуваше я бавно и властно, а тя примирено го следваше, отдадена на мига и приятното усещане. Повече нищо не си казаха. След час той си тръгна така внезапно,  както и дойде. Тя остана сама, разпъната на кръст, невярваща в случилото се, но тръпнеща от неугасналата възбуда.




Гласувай:
13
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - Хубаво и увлекателно е: дай ми линк, ...
28.05 12:34
Хубаво и увлекателно е: дай ми линк,чрез който да си купя книгата по един или друг начин.
цитирай
2. emocionalnost - Благодаря
28.05 15:36
https://izdavam/bg/

Благодаря за интереса!
Желая ти усмихната седмица :-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 84837
Постинги: 124
Коментари: 296
Гласове: 4175
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол