Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08 08:52 - "Емоционалност"
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 108 Коментари: 5 Гласове:
13

Последна промяна: 19.08 09:05


    Здравейте приятели! С радост искам да споделя за поредната сбъдната мечта. Книгата е вече в ръцете ми. Леко и неангажиращо четиво, описващо реалността на една жена. 



        ...  Тайфунът, който си мислеше, че отдавна е забравила се върна така бързо, че я остави без дъх. Сякаш чужда сила вкамени клетките ѝ и те послушно спряха да работят. Белите и червените кръвни телца, вече не се гонеха по артериите ѝ. Нервните прекратиха всички спорове за прости и елементарни неща. А тези, които държаха тялото ѝ изправено се свиха. Искаше ѝ се седне на земята. Само това не беше очаквала. Всички спомени, желания и мисли, да нахлуят непоканени в главата ѝ, за да върнат ада, от който си мислеше, че се е спасила. В мигове на слабост си представяше реалност, наситена с чувства, които галят и примиряват, които я карат да вижда живота в розово. Приютена в силната му прегръдка да вярва в красотата на влюбения ден. Свещената молитва да пази искрите на надеждата, но… Обстоятелствата не построиха връзката, според нейните изисквания. Не ѝ дадоха необходимата корона, за да властва над него. Борис беше съвкупност от противоречия. Не търсеше нито прошка, нито извинение, не се оправдаваше. Казваше: “Така съм решил, така съм направил!“ И без повече обяснения си тръгваше. Безсилието я смазваше, като неизбежно срутила се скална маса. С нищо не можеше да го задържи. Тези сини очи бяха отнели нощта и деня, бяха разтърсили душата ѝ, като при земетресение и всичките ѝ идеали се бяха превърнали в останки от лава. Редно и нередно си играеха на криеница в съзнанието ѝ и я правеха неспособна да мисли и чувства. А искаше мирът да тържествува вечно. Да вплете доброто, правилното и харизматичното в съвършена плетеница, която да краси стената на живота ѝ. Спомни си, как идваше при нея с посинели от студа устни, целуваше нежно бузите ѝ, слагаше ръце в нейните, за да усети и тя студа, с който се беше облякла зимата. Впиваше кристално сините си очи в нея и мълчеше. Не беше човек на прозата, действията бяха неговата стихия. Винаги, когато беше изправен пред дилема, която го задържаше на едно място, се чувстваше нещастен и отнесен. Възникналият катарзис го превръщаше в човек, говорещ несъвместими с характера му думи....




Гласувай:
14
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. morskipesni - Авторите винаги се стремят да АНГАЖИРАТ, това е и смисълът на литературата.
19.08 14:01
В противен случай тя е лишена от функция. Не мога да си представя подобна "лека" и безкритична "реалност" като Вашата- не я разбирам.
цитирай
2. emocionalnost - Благодаря!
20.08 08:42
Как може да разберете нещо, което не сте чели?
Романа описва болката от смъртта, споделена страст и благодарност...
В него не се толерира насилието и арогантността, а преобладава желанието за мир и любов в сърцата.
Споделих, за да сте съпричастни към моята радост, а не за да натрапвам и налагам желания!
цитирай
3. donchevav - Честита нова книга, Мариела! С п...
20.08 19:31
Честита нова книга, Мариела! С пожелание повече читатели да усетят тази лекота и радост от живота, тези мир и любов в сърцата, за които ти говориш! Поздравления!
цитирай
4. emocionalnost - Благодаря!
21.08 09:16
Много Ви благодаря за подкрепата!
цитирай
5. shtaparov - Честито- много се радвам, ако ра...
21.08 14:02
Честито- много се радвам,ако разрешиш ще си закупя 2 екземпляра от нея!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 145540
Постинги: 168
Коментари: 401
Гласове: 6215
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол