ИЛЮЗИЯ
Навсякъде чувам – що за държава,
която на младите нищо не дава?
Никой друго не иска да чуе,
всеки ръмжи, ругае и плюе.
Цитира закони, човешки права
и прави легенди от всичко това.
И както казват ,,куцо и сакато‘‘,
с едничко качество – въображение богато,
навънка се втурна, в непозната чужбина,
битие и пари да създава замина.
Казват – у нас е гадно и душно
(сякаш оттатък ги срещат радушно),
нямало тука закони и ред,
там пък вървяло по масло и мед.
Върви за някои света двумерно,
казват бяло, другото е черно.
Във времето безкрайно динамично,
променящо света по часове,
не чака никой развитието лично
сам и с качества да изкове.
Нашенците искат от трамплина
на младостта и двайстата навършена година
да стигнат мигом върховете на успеха.
А знаят ли – билетите, които взеха
и тръгнаха на път за ,,рая‘‘,
връщат ги при нас накрая,
дори ако човешките несгоди
са се превърнали в поредица възходи.
И бягството на правила се подчинява,
човекът и да скита, сърцето му остава
и когато се завръща с умиление,
очите му са сведени за извинение.
"Прочетох писмата ти от Пастух
ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА БЕЛИЯ ЧОВЕК