Постинг
14.04.2019 16:31 -
Част от романа Емоционалност
.... Наложи си известно търпение, с което не се славеше особено и притихна. Алекс само се усмихна с ъгълчето на устните си и я остави да се измъчва. Бавно и лежерно, отпиваше от горещата напитка. Душата му се рееше напред във времето. Представяше си, как ще направи беседка. Вече беше решил, къде ще е мястото. Ще я остави с естествен цвят на дървото, но ще я лакира, за да я предпази от капризите на времето. Искаше да има дърворезба по нея. Някъде, не беше решил къде, ще сложи дата на производство. Така, както неговият дядо беше отбелязал, кога е построена вилата. Жестът, изглеждаше сантиментален. Реши да запази традицията за поколенията. Един ден, когато се появят внуците и те ще сложат дата на своите проекти. Така се беше вглъбил, че чак когато Нина тропна с крак, я чу:
- Хайде!- Търпението ѝ се беше изчерпало и тя стоеше права до масата, с раница на гърба. Нямаше нищо в нея, но си я носеше по навик. Може да си намери нещо по пътя. Различно камъче или причудливо клонче, някоя ранно цъфнала билка.- Хайде.- Повтори настойчиво.
- Добре!- Алекс стана. И в него желанието да тръгват се пробуди. Обу си маратонките. Взе тояжката предпазваща го от нежелани влечуги и тръгнаха.
Обожавам горещите напитки и горещите компании,дърворезбите и дори местата с нежелани влечуги (когато са в България- не ако са в Африка разбира се),така че романът ще ми хареса!
цитирайИзглежда добре, emocionalnost. Може още да публикуваш, както правят някои други в блога.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Много Ви благодаря!
цитирай