Постинг
17.09.2019 16:19 -
Среща с непознат
Лятото грееше с последните си златни лъчи. Искаше да остави спомени от себе си в сърцата на хората. На тези, които бягаха и се надпреварваха с времето и другите, които го следяха с поглед, скрит зад сянката на някое дърво. Тя не беше перфектна, просто оставяше след себе си светли, неонови следи. Горещи тръпки в зрялото съзнание и един фин, почти неосезаем флирт, прокрадващ се в устните. Той беше висок мъж с открито лице, върху което си личаха едни години, за които рядко си позволяваше да говори, особено с непознати, още повече жени. Тя го провокира. Отне му мисълта за спокоен живот. Внесе смут в ежедневието и оголи фантазиите му. Срещнаха се. По инерция на съдбата или възмездие от по-висша инстанция. Нямаше преплитане, но и овладяване на чувствата липсваше. Просто резонанс за части от минутата. Вибрациите им се уеднаквиха, сляха се и всяка си пое по предназначение. Времето си продължи естествения ход:
- Качете се!
- Как така ще се кача в колата на непознат мъж?!
- Както искате... Върнете се назад до първата пресечка и свийте на ляво. После следвайте колата ми.
- Така може...- Даже не го проследи с поглед, къде ще обърне. Тръгна по указанието и после изкача знак, за да продължи. Не се забави, махна ѝ с ръка. На всеки завой я изчака културно да извърви прехода и накрая паркира. Слезе леко раздразнен, вероятно не беше очаквал такава реакция. Като се замисли малко се усмихна. Все пак тя беше жена... Хубава, млада жена... Беше я огледал по диагонал и сега само се наслаждаваше на присъствието ѝ. Нямаше начин да я задържи... Такива, като нея не се вписваха в интериора на предприятието, което създаде. Когато го осъзна, нея вече я нямаше.
- Шефе, къде да оставя този плат?
- Дай ми го...- Разсеяно отговори и прокара длан през лицето си.
Имаше ги и такива дни... Когато внезапно се появи нещо вълнуващо в живота ти, а нямаш възможност да го задържиш.
- Качете се!
- Как така ще се кача в колата на непознат мъж?!
- Както искате... Върнете се назад до първата пресечка и свийте на ляво. После следвайте колата ми.
- Така може...- Даже не го проследи с поглед, къде ще обърне. Тръгна по указанието и после изкача знак, за да продължи. Не се забави, махна ѝ с ръка. На всеки завой я изчака културно да извърви прехода и накрая паркира. Слезе леко раздразнен, вероятно не беше очаквал такава реакция. Като се замисли малко се усмихна. Все пак тя беше жена... Хубава, млада жена... Беше я огледал по диагонал и сега само се наслаждаваше на присъствието ѝ. Нямаше начин да я задържи... Такива, като нея не се вписваха в интериора на предприятието, което създаде. Когато го осъзна, нея вече я нямаше.
- Шефе, къде да оставя този плат?
- Дай ми го...- Разсеяно отговори и прокара длан през лицето си.
Имаше ги и такива дни... Когато внезапно се появи нещо вълнуващо в живота ти, а нямаш възможност да го задържиш.